Сонет за клането на християните в България
Превод: Виктория Алексиева
Исусе, Ти наистина ли се завърна към живота? Или
още
във каменния гроб лежат изпънатите Твои кости?
Дали не беше Възкресението просто сън на Тази, дето
от любов към Теб сама изкупи греховете?
Защото тук и въздухът тежи ужасно от човешките стенания,
свещениците, що зовяха името Ти, днес са покосени;
Нима не чуваш и горчивото, болезнено ридание
за хорските деца, които върху камъка лежат студени?
Слез, о, Сине Божи! В тази скверна тъмнина,
чийто плащ покрива цялата земя, и ни една звезда от свода не поглежда,
съзирам как над Кръста Твой Полумесецът на сърп се свежда!
Ако наистина дори и гроба Свой си победил,
то слез, о, Сине Человечески! И силата Си ни разкрий!
За да не бъде Мохамед с корона на главата, вместо Теб!