От тишината

Тази мисъл, тя дойде от тишината
и във тишината несъмнено ще се върне
Тя обсебва волята ми непрестанно,
усещам я около мен, дори и без да се обърна

Откъсната нездрава мисъл –
незрял мотив без продължение,
подобно – плод все още кисел –
дете, осиротяло преждевременно

Че няма вик във нас и няма глас –
безнотна музика, долитаща от спомена
Всички ние сме извезани от тишина
и във тишината се разплитаме безропотно

Бе кратък онзи миг от онзи час,
когато всичко беше непознато,
когато имаше живот и вечността
наричахме с наивна дума: „свята”

      Отмина миг, отмина час,
без разлика между деня и тъмнината
      Остана само димната мъгла
                и тишина,
    настъпваща след тишината…