Бременна с нея

В началото е по-скоро мисъл –

кръжи в орбита около главата ми

непрекъснато.

Чака ме да заспя нощем,

да се събудя денем.

Идва с мен навсякъде - нося я

в джоба, в сърцето, на върха на езика.

Опитва се да влезе във всички разговори,

но аз внимателно я отпращам.

Постепенно

заживява по-надълбоко в мен -

средата й се отразява добре – едрее,

става видима с просто око

първо за свои,

после за чужди.

Свикваме една с друга –

не, че започвам да я разбирам,

просто става част от живеенето и някак

си прави все повече място.

Наближава другояче да се срещнем.

Очаквам

да реши кога.

Аз само трябва да я пусна

в света извън тялото ми

и постепенно да се уча да я пускам

все повече,

все по-далеч,

все по-сама... Отпъждам

тази страшна мисъл

и се връщам тук и сега:

невидимото й краче побутва

подпрения на бременния ми корем тефтер

моливът

се плъзга по листа -

дъщеря ми

пише.