Колиба на загуби

Първо махни покривалото помежду ни
Съгласен съм да не ме докосват
Цветовете и свидните приказки,
Бавно, полека валящи
И в които бих искал да се зария

За да не огорча дървения трион
Със синкавите орхидеи
На баща ми

Какво се трупаше там всъщност
Гарванов грак
Смъртни мелодии
Блян по баща, утаяващ се в зъбчето на детето
Скоро загубило го

Тъй де, на твоя бряг аз съм
Труженик в тежестта на миналото свършено време
Затова звездите ми са олющени, стар съм
Крачките ми са бавни
За твоите бързи

Погледни ме, когато гледаш в огледалото
По-провинциален ще бъда от видяното
По-тъжен
По-счупена по средата си
Колиба на загуби

Ако знаеше ти –
Твоята красота е смъртта ми.