Мю Пи

           -  Я, гостенче! - възкликна Грийни. И с неизменното си любопитство опита да проведе разговор с дръвчето, защото всъщност той можеше да разговаря с растенията. Беше изучавал езика им в университета, в допълнителния курс по ботаника… - Ти, как се казваш? - опита да го заговори с един от диалектите на мандарините, с каквито се беше срещнал и запознал във връзка с работата в една друга експедиция.

Растението засия, обгърнато в аура от жълтеникаво-зелена светлина и листенцата му весело затрептяха. Сигурно, ако бяха камбанки, щяха да зазвънят. И отговори по свой начин на Грийни:

         -Нямам собствено име. Аз съм от представител на цитрусовите плодове, на чиито диалект ме заговаряш. Нашият език е малко по-различен, но аз те разбирам. Нашето семейство в разговорната реч се самоназовава и е познато сред всички други с името „Лимонови“, а дръвчето и плодовете се наричат „лимони“.

    - Не може да нямаш собствено име. Всяко нещо, което е във Вселената, независимо дали е живо същество или част от недвижещата се природа (в галактика Воден Дракон никой не нарича застиналите елементи от природата „нежива природа“, както е прието на Земята, а „недвижеща се природа“). Твоето име е заложено в пукащите звуци на твоето поникване. Можеш ли да си спомниш твоята песен и песента на почвата, когато си пониквало?

      Дръвчето отново затрептя и най-вероятно отговори позитивно. Защото минута- две по-късно Грийни се обърна към него с:

   - Кажи ми, Фрий, чувстваш ли се добре на нашата планета и искаш ли да останеш тук, при нас или предпочиташ да пътуваш?

   - Какво ти казва? От десет минути те гледам, че задаваш въпроси, но нищо не чувам и не разбирам. Сякаш си говориш сам. Фрий ли му е името?

   - Да. Фрий е името му. Разбрах го по начина, по който повтори песента в спомена си. Каза че му е приятно и да лети, но би се радвало, ако остане и тук. Със сигурност ще трябва да го държим в тайна и едва когато неговите плодове станат повече, така че да има за всички... А това ще стане, ако успеем да създадем лимонова плантация след няколко години. Тогава ще разкрием съществуването на този род плодни дръвчета.  Но дори и тогава Фрий ще остане в тайна. Засега е добре да бъде тук, в този дом. Твоят дом, в който идваш на Мю Пи, когато не си сред своите на Ню Планет. Ще ми позволиш ли достъп само до тази стая за гости? Другите помещения нека да останат затворени херметически, както досега. Но на Фрий ще му е нужен въздух, поради което гостната ще бъде отваряна три пъти на ден. Ще се грижа за него, докато те няма. Съгласен ли си?

   &n