ДЪЖД, ХВЪРЛЍ КАМЪК В МЕН

Аз съм езеро живея на тази планета обичам начина по който тази планета се търкаля издига ме нависоко, аз пътувам през света чрез облаците, връщам се там където съм, тук принадлежа, на едно място, в едно цяло, виждам бъдещето, бъдещето ме вижда, небесата се въртят през корема ми, когато влюбените вървят по брега ми те ме почитат и моята ръка е в тяхната ръка, когато малките момчета улавят риба от корема ми с рибарската си корда тя гъделичка корема ми и аз се възвишавам. Променят ли се за вас нещата? Аз оставам същото. Така съм правило всичко

30 милиона години, на вас харесва ли ви, можете ли да го издържите? Така я карам, като тогава като сега, като лебед, като птица, като праисторически охлюв като лешанка като тиня, аз съм чисто като уиски а уискито обича патицата,и един малък облачен риф на синия хоризонт е моят най-добър приятел, това е мястото откъдето идва слънцето а също и дъждът и племената на хората, а дъждът е сняг и снегът храни планините и планините хранят мен, те се изпълват със села, пълни с жени и мъже, те се изпразват,

планините хранят потоците и потоците хранят мен и затова планините и потоците са моят най-добър приятел. И хората които идват и хората които си отиват, и всеки ден ви обичам все повече и повече – повече от вятъра и дъжда и небесата и камъка.

Тъй омагьосано! Дъжд, хвърлѝ камък в мен.