НАСЛЕДСТВО

Когато този свят те е прегърнал,

Навярно пак си бил усмихнат!

От тебе се научих да обичам

красивата палитра на мечтите си.

И пътищата свои да разбирам,

дори когато свършват с болка.

На малкото кокиче да се радвам.

Пророчица да бъда за делата си

и хората, които ме предават.

Но да съм слънчев лъч, когато

дървото се подготвя пак да ражда.

Да си шушукам с вятъра на воля,

когато има нещо да ми каже.

Да съм разпятие, молитва,

приспивна песен или прошка.

С лице да срещам ножа, брадвата.

По гръб да падам, да не коленича...

Защото този свят е дар от Бога.

И като теб ще го обичам!