Лилия Георгиева

Поезия

Изборът

4.88  (93 гласа)

Виж още

Мисля

4.84   (37 гласа)

Мисля си за пътя, по който айрисите поемат,

за да достигнат просветление.

Мисля си за искри и звезди.

и летя през пространствената материя,

водя си дневник,

и го озаглавявам:

 

Изгубеното златно гърне на края на дъгата

 

Пиша за онзи тънък,

който всеки момент ще се разкъса

конец на препятствията,

и бежовото ми палто, което си слагам всеки път,

когато капка горещ дъжд опари бузата ми.

 

Поглеждам нагоре,

и усещам сумрака.

И се заглеждам, омайвам се,

по реалността.

 

Но бързо тичам вкъщи,

и се гмуркам в горещ океан,

давейки се в пясък,

а морската звезда не спира да ме дърпа за крака.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026