Мисля си за пътя, по който айрисите поемат,
за да достигнат просветление.
Мисля си за искри и звезди.
и летя през пространствената материя,
водя си дневник,
и го озаглавявам:
Изгубеното златно гърне на края на дъгата
Пиша за онзи тънък,
който всеки момент ще се разкъса
конец на препятствията,
и бежовото ми палто, което си слагам всеки път,
когато капка горещ дъжд опари бузата ми.
Поглеждам нагоре,
и усещам сумрака.
И се заглеждам, омайвам се,
по реалността.
Но бързо тичам вкъщи,
и се гмуркам в горещ океан,
давейки се в пясък,
а морската звезда не спира да ме дърпа за крака.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.