Лек живот

Ами тия пари у Господин? Да си ги харчи със здраве.

След още някоя година го поканили да види внук си Господин, тъкмо бил се родил. Абе ние новозеландчета ли ще произвеждаме?

Господин най-после се размърдал. Първо отлетял да види внука си, после се заселил във възобновената къща на дядо си. Канил и бай Ламби. Не. Там, дето са, добре им е. Имат и крава.

Какво да прави сам в голяма къща? Наел си слуга. Но онзи все гледал да докопа питиетата на Господин и не вършел кой знае колко работа. Братовчедите го канели от време на време. И той - но в ресторант. А колко гости е приемала дядовата къща!

Най-близката съседка излязла оная, халосаната акушерка, с внук и снаха. Приятни хора. Донесли му баница за добре дошъл.

Господин завел всички на ресторант. Много весела вечер.

После Господин бил на обяд, на кафе… Той пък…

И по някое време Господин поканил акушерката, налял питие и изповядал, че е много самотен и му трябва жена.

Тя въобще не се сетила за какво става дума и веднага му предложила снаха си. Чудесна икономка ще бъде. Всичко умее.

Господин разбрал, че тъй направо няма да се получи и подхванал обходни маневри. Назначил снахата за икономка с висока заплата и всички там осигуровки и застраховки. Тъкмо. Жената от три месеца си търси работа. Съкратили я от болницата, а навсякъде искат млади хора. Тя не че е престаряла, но…

Добро, добро работно място. Все едно си е вкъщи. Готви в своята кухня, разнася, пренася…

Господин попитал няма ли да е по-лесно, ако отворят комшолук т.е. вратичка между градинките на двете къщи.

И станало съвсем приятно. Той имал беседка, при добро време сутрин там закусвали всички. Два-три пъти Господин завел акушерката на театър, на концерт и оперета. Тя много си падала по оперетите.

Тогава ще идем в София, в Музикалния театър. С такси.

Ама, много пари…

Парите не са проблем.

Ей, ама то било цяло удоволствие.

И най-после Господин се решил. Почтително я помолил да му стане съпруга, защото не му е толкова нужна икономка, а близка душа и семейство. Наша Мара отворила широко очи и едва се сдържала да не издума:

„Господи, какво е това чудо? Двама да ме искат! Когато му трябваше мъж, никакви ги нямаше, сега се струпали! Аман бе!”

Почнала да увърта и с неудобство задала въпроса защо не вземе снаха й! Я колко паралии се уредиха с по-млади булки.

Господин отвърнал:

- Няма да ставам за смях като онези малоумници. Жената трябва да ми е прилика. А тебе те харесвам отдавна - помълчал и добавил. - Помня т