Под божия покров

По гърбиците на пустинята се стича

горещ и безпощаден вятъра.

Размества грубо пясъка,

изгърбва го отново някъде.

Дамгосва с черна ласка бедуините,

заглождил до сълзи в очите им.

И ялови бразди дълбае

във пясъчните пещници.

В пустинната си безнадеждност -

от дъното на преизподнята...вода.

В оазисната ласка влажна-

живот. Сълза от обичта на Бог.

Така и с нас. В живот - пустиня,

от ада на горчилката,

горещ и безпощаден вятъра,

под Божия покров -

оставя ни : Оазис.

Цвете.

И любов.