Скука

Приятелю,

умората не ни прилича.

А казваш ти, че времето лети.

Сърца не се заключват със годините.

Къде оставихме в нощта китарите,

че в гърлото така горчи...

Бохеми бяхме ли -

или пиляхме се без страх.

Поевтиняваха приятелствата

шеметно.

И с поздрав се търпяхме - пак.

Уж помъдрявахме.

докато любовта оплешивя,

да срещаме в живота изневерите -

отново пътища без бряг.

Сега наоколо е скука, Друже!

Да я удавим ли

и този път в коняк...