Старият лодкар

Ти срещал ли си стария лодкар,
пред кулата продава сувенири,
очите му горят като пожар –

той някога е плувал със делфини.

Ще ти предложи чаша топъл чай,
ако до него тихичко приседнеш.
Какъв ти чай във този морски рай –

ще го подминеш, без да го погледнеш.

Ще се затичаш към вълните сини,
които къпали са Аполон,
легендите ще помниш със години,

от теб ще се отрони тъжен стон.

Ще ти подейства като еликсир,
между скалите, как вълни се бият.
Ще те дарят и с някой сувенир,

ще те погледнат и ще си заминат.

И ще потърсиш стария лодкар,
със който чаша чай да поделите,
ще плувате до някой морски фар...
Созопол ли – потъна той в очите!