Воля

Ако камъкът имаше воля,

би туптял в тази моя ръка.

Ако конят играеше роля,

той не би се препънал така.

Ала камъкът става опора

и студено блести на върха.

Ала конят разсича простора

и надвил е, надвил е страха.

Зная аз: и страхът, и теглото

относително имат тегло.

И поетът е яхнал седлото,

и самият е станал седло.

Той пришпорил е своята дума

и така лекогрива е тя,

че когато го стигне куршума –

и куршума е вече възпял.

Под пълзящата сребърна капка

като глобус е твойто лице.

Ако този стих свърши внезапно,

този стих има слабо сърце.