Помагало за журналистически факултети – I

анците и предупреждават за последствията върху норвежците. След терористичните атаки в САЩ през 2001 г. отношението на партията срещу исляма е в съзвучие с тона на пълното отрицание. Минава една година и Андеш Брайвик вече е напълно ориентиран, че това е неговата партия. За много кратко време успява да стане заместник-председател на Младежката секция и отговаря за Осло – Запад. Незавършилият гимназия е не само убеден колко задълбочени са знанията му за бизнес и мениджмънт, но минава и към уроци по политически пиар в мрежата. Както във всичко, което прави, той се увлича и няма спирачки, но не печели симпатизанти сред съпартийците си. Следващата му цел е да влезе в списъците за общинския съвет при изборите. Включват го, но дори не го извикват на интервю. Дал е всичко от себе си, но не е предпочетен. Повтаря се едва ли не схемата на случващото се с него през годините.

Така в хода на журналистическото разследване може да се проследи по принцип неоспоримото: как в страната различните управленски политики резонират върху отделната личност. Вече е ясно, че той отхвърля тотално Работническата партия. Аргументите му са много пристрастно дефинирани и в документалния разказ те разкриват позицията на човека, който се чувства лично потърпевш. Според него има феминизация в

9

правителството. Така се доближава до реакциите на десните кръгове, когато Норвегия за първи път има жена министър-председател, въпреки че тогава е бил двегодишен. Приема като прекомерни правата на жените – за него квотите между половете са дискриминация за мъжете, за да стигне, че и сексуалната революция е следствие от тази крайно либерална позиция. Генералното му възражение е, че политиката на Работническата партия е съсипваща за страната и не може да се търси социално равенство. Всъщност тя не отговаря на собствените му представи за икономическа политика. Другата посока в настъплението му е, че отново в нея вижда виновника за толерантната среда, даваща възможности на исляма да настъпва. Андеш Брайвик тотално изключва мултикултурализма и вижда в активистите на Младежката работническа партия хора, които поемат по пътя на предното поколение, и са в състояние според него да превърнат Норвегия в затвор. По време на съдебния процес прави асоциация за тях с Хитлерюгенд и това е голямото му основание да застане срещу организацията. Актът му – наказание и предупреждение. Масовото убийство, което извършва, е според него опит да предизвика промяна иначе ще настъпи мултикултуралистичен ад.

Той е преминал много бързо прехода от условна помирителност към радикално настъпление. С един неравностоен и плагиатстван от различни източници набор от аргументи убеждава, че Норвегия я чака балканизация, ако се следва този курс на отношение към различните култури в страната. За него ислямът е едната беда, която трябва да бъде абсолютно отхвърлена, а другата вижда в културния марксизъм, следвайки конспиративната теория как

10

мултикултуралистите и политически коректните общност