ПО ЖАРАВАТА

В оголения нерв
на неизказаните думи.
В неслучения срив
на самотата помежду ни.

Във неизбликнала сълза.
И на кръвта във тътена,
шуми една река
и носи пяната ни мътна.

А слънцето понякога изригва
и праща хиляди въпроси.
До вените ни не достигнали,
душите чезнат в дни изпросени.

Оголен нерв. Разклонени неврони.
Светът пристъпва по жарава.
И в нестинарски танц изконен
по мъката си стъпва, но живот не дава.