Мю Пи

         Брадата на Рупърт придоби тъжен вид, а усмивката му застина. Грийни се изправи и прихна да се смее така, че Рупърт веднага се досети, че това е една от поредните му шеги.

       - Е, Руп, живя петнадесет земни години в Англия и не се научи да разпознаваш шегите им!

       - Грийни, зная че си с благородническа кръв и държиш на изисканите обноски и на английският хумор... Но внимавай, че ако аз започна с българския хумор, няма да си намериш място. Ще легнеш на тревата от смях и няма да можеш да станеш поне два часа. А ехото от кикота ти ще се носи поне една седмица в долината наоколо.

         - А как е френският хумор на Анри?

         - Не сте ли се свързали вече? Каза, че ще те потърси по скайп компа. Засега знае, че съм на Синия Силодай. Само че за мен е много по-важно друго.

          - Не, не сме се свързали. Аз съм се съсредоточил върху това, което ти обещах и не съм стъпвал от един месец в академията, а от училището направо си взех годишен отпуск. Ето, стигнах до цветовете. Предполагам, че ще може лесно да се преведе на поне десет землянски езика.

       - Дай да видя! Да, добре ще е да вмъкнеш някоя и друга бележка за първия цвят- филолитен. На Млечният път на нито една от планетите няма скала, растение, или поне нюанс от лъчите на която и да е звезда, която и да е луна или което и да е слънце, или отражение, където да има следа от филолитения цвят.

    - На Ню Планет го наричате „филолитов“, нали така? Това да го отбележа ли?

    - Не. Няма нужда. Това е подробност. С нея ще се запознаят само земляните, които ще бъдат допуснати на експедиция до Ню Планет и с които смятаме да създадем сигурни контакти през времето и пространството. Първо ще опитаме да видим, дали след определен период на пречистване, ще успеем да им възвърнем дълголетието, а след това и възможността да бъдат почти безсмъртни като нас. Едва тогава ще заслужават да знаят всичко.

        -  Все още се съмняваш в техните възможности!

        - Не. Не се съмнявам във възможностите им, а в това, че напредвайки технологично, опитвайки се да изкоренят определени лоши навици от своите, оправдават други лоши постъпки, без да знаят, че са лоши. И  все още позволяват на завистта и скритото озлобление да заемат част от мислите им, емоциите, да ги провокират, да се опитват да наложат контро