Животът на другите и нашият живот

Ни страстта,

ни ереста,

ни брачната халка, врязана в плътта, дълбоко,

ни агломерацията на короната и храмовете

могат да отнемат радостта от онези мигове, когато

споделих кръвта си – в раждането –

с дъщерите си.

Храмът вътре в мен се срина.

Само божество могло би

да ме въздигне от сянката на тялото пред очите

на изкусния жонгльор, който премята

от една страна на друга лъжата с лик

на принцеса,

любов със вкус на пепел,

думи, по-студени от опашката на гущер.

Искам с фина гъба да изтрия паметта си, Господи,

но някой продължава да ми отнема гъбата.

Живея с тази вяра постоянно.

Собственият ми живот зависи

от прозрачността на унижението.

Пълно примирение.

Прокажен сън и спомен – като вълчица,

която чака да роди...

Спокойствието ще лети към други вечери.

От непредсказуеми ъгли избликнали,

неназовими извори ще изгасят

жаждата на прахта, която ще съм станала.

Когато дойде той,

ще го посрещне сянката на булката, която бях,

и ще открие капана, в който смесвах

живота на другите с нашия живот.