Последната усмивка на деня

Последната усмивка на деня

е жълта дюля под резбованото слънце.

Така започва едно стихотворение на Георги, което може би е писано преди тая студентска есен във Витамина, там, в Жеравна, за която той говореше с огромна нежност.

Той рядко позволяваше на съкровените думи да излязат на показ и вероятно по тази причина създаваше усещането за аутизъм у външните хора.

Обичаше фирмените неща - хубав парфюм, качествено питие, готин пуловер.

Всеки ги искаше, но Жоро действително бе ценител от класа.

Харесваше софрите в ония години, но подбираше компаниите, за да може да се наслади на ракията, а в сърцевината на купона да изпее и някоя от своите култови песни.

Това бе страхотно представление и нощта ставаше по раблезиански пищна.

Ще бъде по-добре мълвата да говори,

че вълк ме е разкъсал

наместо пийнали гробари

да пишат името ми с кръв върху снега.

Тези, които не го познаваха отблизо, го имаха за недружелюбен особняк, с който няма смисъл да си губят времето.

Така те губеха шанса да се докоснат до неговата спотаена трагика и нежност, понеже той разлистваше душата си бавно и рядко.

Заради песните за циганите, тунела на Козница и Вълко Червенков, по бригадите го бяха нарекли бат Рангел.

Приемаха го само като някакво трапезно украшение и дълбоко грешаха.

Над Жеравна навярно ще вали.

Кориите сърдито ще мълчат

и само сенките на самодиви

ще нарушават есенната тишина.

Това стихотворение той посвети на Таня, съпругата си.

Тя се появи внезапно, напук на всяка логика, тъй като Веснаков не беше галеник на жените и по-скоро отиваше към ергенски финал на студентските си лета.

Таня бе неговата нежна охрана - пазеше го от бохемските залитания, от попадането в тъпи компании, където освен да се налива, човек не постига нищо друго.

От първата есенна бригада до сетните ни дни в Алма матер си останахме приятели. Нямаше кръвно братство или други щуротии от тоя сорт, ала аз понякога прескачах до Сливен, той дръпваше към Ямбол.

Съпругите ни трудно преглъщаха пика на веселбата, когато той се препасваше с някоя кърпа и почваше да разиграва своя вакханален спектакъл, но не им обръщахме особено внимание.

Резбованото слънце пада в пепелта,

а дюлята внезапно светва

като сълза на мама.

Сега Георги е с жена си в Обединените арабски емирства, където тя лекува тамошното население.

Първата и единствена засега негова стихосбирка се нарича „Зимни приказки”.

Не мога да му звънна, а трябва - над Жеравна започна да вали…