Само реката знаеше

Само реката знаеше

Милите пустиня, които изминах

през студени враждебни градове

В опит да приема заключената им

измамна мъдрост

А сега се смее с чиста усмивка

както се отдалечава

лодката от светлина

лодката от радост

която ни държи в ръцете си

високо горе – между луната и небето

Бях се върнала там

Където животът, моят живот, започна

И сега аз знам

И сега аз виждам:

Пясъкът, пирамидите, очите

на тази древна земя

Бяха всичко, което исках,

Всичко, от което се нуждаех

Както сега се нуждая от ръката ти

Кайро,

ноември 1993 – благодаря на Сейф,

че запази това стихотворение за мен