Аз

„Аз, аз, аз, аз... само четири пъти

и думата става напълно безсмислена.“

Ларш Густафсон

Снегът срещу мене върви,

задава въпроси.

Белотата мълчи.

Дъхът на сняг е течният азот

в някаква лаборатория.

Студът очаква някого... Азотът,

проникнал в кожата и в очите.

Разкъсва се енергията-време:

квант-въпрос - квант-мълчание,

квант-въпрос - два кванта мълчание.

Азотът се превръща в любов

върху кристалните, топящи се коси.

Квантът е единица светлина,

както снежинката - единица сняг.

Напразно иска пътят

да го разчистя от натрупаните преспи.

Азотът вече се е изпарил.

Аз, Аз... или аз и снегът?

Светлината е неподвижна.