Мълчание

Когато думите са си отишли,

а мислите са облаци,

объркани

от вятъра

на чувствата -

ту нежен като утринно докосване,

ту бурен, сякаш сто реки

решил е да подгони

по камъните стръмни

на следобеда -

не се опитвай да говориш.

Вслушай се

във собственото си мълчание

и вечерта

във него потопи я цялата.

Тъй тъмносиньо

може би е празното

съзнание -

като вселена,

притихнала

преди взрива

на ново раждане!