През граници и през сърца

Опит за портрет на поета Александър Бандеров

4.87   (2168 votes)
ичия земя, която някой трябва да владее.

Владее ли я той?

По-скоро пътува към нея.

                                Ще тръгна сам без цел и без посока

                                под кроткия, под есенния дъжд.

                               И няма да помисля за обратен път,

                               и няма да поискам никога да стигна.

Иван-Пейчевско, нали? Когато умира големият лирик през 76-а, Бандеров му посвещава един от най-хубавите инмемориами в българската поезия. Те са приятели и с Пеньо Пенев, знаменития пияница и скандалджия, с опит за бягство през граница - през граници и през сърца, след зов...

В началото на 60-те Бандеров и Левчев са кръвни братя. Гонени от властта и под властта на алкохола, двамата си режат вените на гарата в Пловдив, за да слеят кръвта си.

Това е постъпка на поети. Другото е постъпката на живота, белезите от обущата му.

Защото е от планината, от родопското село Лясково - на няколко километра под знаменитото покрай Хайтов Яврово, Бандеров вижда повече сенките на своите деди, отколкото лицата на техните потомци.

                                            Кой съм и какъв съм?

                                           Българин наверно.

                                           Затова ли всичко

                                           ми изглежда черно?

Свети Наум, Тодор Комнин, Манастър, подпо

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2026