През граници и през сърца

Опит за портрет на поета Александър Бандеров

4.87   (2168 votes)
ато Вселена, Космос, Небе (въздушни впрочем) са центриращи, смислообразуващи.

            Така дойде и следващ цикъл Пришълец от друго време – заглавието му е от стих на Бандеров. После Пиета – една от основните лирически струи в тази поезия, на страданието и едновременно с това – на опрощението, на стоицизма и едновременно с него – на драматичния психологически трус. Ничия земя е цикъл за пространствено-разпадащия се лирически герой в тази поезия, Водите на Вардар – любимата му тема за „разкъсаната България”, „мятаща се през граници и през сърца”. Впрочем този и още един цикъл – Далечна като водопад (пак от стих на Бандеров) носят водния елемент, водния знак. Това са цикли за любовта – Далечна като водопад – за любовта към жената, а Водите на Вардар – за тази към родното, родната пръст, земята. Та нали точно тези, най-свързани със земното символи като жената и родината, трябва да са и най-чисти, умити от поета, от неговата мъжка и в същото време синовна обич.

            Екзотичното название Вигвамите на Орилия е от едноименна – вече задгранична – стихосбирка на Бандеров, това са стихове за наложената раздяла с родината, за сблъсъка с другото, чуждото, за пришълеца, само че този път не във времето, а в пространствения смисъл.

            И така стигнах до заключителния Отвъд – цикълът-реквием, в който Сашо Бандеров се прощава с близките, с приятелите, с онова, което го е превърнало в поет, за да ни го дари с щедростта, каквато притежава само Бог и одарените от Бога деца на земята.

            Дами и господа, ще ми позволите и малко думи за мемоарната Пепел от рози на Мария Бандерова. Този ръкопис попадна в мен от нейните ръце, но първо на части.

            Получих всъщност края му – нейният сън, предвещаващ смъртта, раздялата с човека, за който тя самата казва „този, който беше над всичко в моя живот”. Прочетох този текст с интерес и любопитство – дали наистина имаме сетива да усетим „това, което иде”. При толкова дълъг съвместен живот вероятно човек усеща другия до себе си като част от самия себе си, казах си.

            Всъщност аз нямах представа - или поне представата ми беше бегла, за ролята на Мария в живота на Сашо. В този смисъл пълният текст, който получих по-късно от нея – тя беше цялата притеснение, че е написала, по-точно „описала” отделни мигове от живота си с поета, изгълтах на един дъх, както, сигурен съм, това ще сторите и вие.    Пепел о

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2026